Интересни факти за котката – от древен Египет до днес

Котката може свободно да определя направлението на звука, неговата сила, скорост на отдалечаване и височина, а на всичкото отгоре е способна да улавя и ултразвукови вълни. С ултразвук си служат мишките за общуване по между си и затова котката, която стои на щрек пред мишата дупка, е прекрасно осведомена за тяхното местонахождение. Мишка, която скрибуца зад някоя стена се чува от около двадесет метра, а шумът, произведен от нея на отстояние петнадесет метра е в състояние да събуди спяща котка. Диапазонът на звука, възприеман от котката е много широк – от ултра- до инфразвук.

Интересни сведения за избирателността на котешкия слух бяха публикувани в парижкия вестник „Матен”. Оказва се, че котешкото племе изпитва влечение към класическата музика! Особено любими за четириногите меломани се оказват произведенията на Моцарт и Вивалди. „Матен” съветва стопаните на котки да осигурят за своите любимци записи на тези композитори. Такава музика действа на животните изключително благотворно.

Интересно е и устройството на котешката лапа. Острите нокти се прибират навътре по такъв начин, че при бяг по каквото и да е повърхност, до земята се допират само възглавничките на лапата и пръстите, при което ноктите не се чупят и не се затъпяват. При необходимост (по време на лов или при самоотбрана) пръстите се разтварят и ноктите се издават напред, готови да се вкопчат в плячката или да нанесат на противника тежка рана. Опашката на котката е изключително подвижна и, освен като индикатор за състоянието на животното, играе още и ролята на стабилизиращ фактор при падане и по време на скок. При котките-майки опашката служи още и като прекрасно средство за тренировка на потомството, като имитира плячка и възпитава у малките котета бързина на реакцията. Опашката за котките е „табу”. Те много болезнено приемат всяко докосване по опашката и не могат да понасят да ги дърпат за нея. Дори и при изрядни отношения между човека и котката, съблюдаването на тактично отношение към опашката се явява неизменно. Позволението на котката човек да й държи опашката в ръце, е свидетелство за оказване на величайшо, ако не и на безгранично доверие. Но подобно поведение при котките е огромна рядкост.

Котката може да падне дори от много голяма височина без да се нарани фатално. По време на полета тя притиска крайниците и опашката си към тялото и така лети, като се върти и по този начин забавя скоростта на падането си; след което изведнъж разтваря крака, за да се приземи на лапите си.

Нов световен рекорд в свободно падане без парашут е установен от котарака Олив от канадския град Торонто. Той скочил от шестнадесетия етаж и, набирайки скорост сто мили в час (сто и шестдесет километра в час), се изхитрил да се размине само със счупване на две лапи. Ветеринарят, лекуващ Олив смята, че той се е спасил благодарение на две неща – поразителното му хладнокръвие и рунтавата му настръхнала опашка, която забавила падането. Към това, разбира се, трябва да се добави и факта, че котешките лапи представляват доста ефективно амортизиращо устройство.

Котките имат свой език, състоящ се от над 15 „думи”, съчетани в множество интонации. Те имат звуци, изразяващи жалба, молба, зов, удоволствие, въпрос и т.н.

Котката крие в себе си все още немалко загадки. Тя може да предчувства едни или други събития и да разполага с информация, с която, от човешка гледна точка, е невъзможно да се сдобие. „Стопанката на къщата” е обладана от ясновидство – как иначе може да се обясни това, че тя разбира за прибирането на господаря си още много преди то да се случи и застава на вратата, за да го посрещне?

Когато през 1940 година немците бомбардират Лондон, някои котки започват да „викат”стопаните си към бомбоубежищата цели няколко часа преди началото на атаката. А един американски войник, участник във Втората Световна Война, служил на Соломоновите острови, си спомня интересни неща за котарака Даменит, който живеел при тях в казармите. Този котарак започвал силно да се безпокои, да мята опашка и се отправял към бункера дълго време преди появата на противникови самолети на хоризонта. В същото време Даменит игнорирал приближаването на американски самолети, като спокойно продължавал да си блаженства излегнат на слънчев припек.

Засега учените не могат да обяснят способностите на котките да се ориентират – и то не само в ограничено пространство, но и на огромни територии. Така например са известни случаи, при които котки, отделени на огромни разстояния от дома си, са се връщали в къщи, преодолявайки гигантски разстояния от 260, 700 и даже 1500 километра в течение на няколко месеца.

Зоопсихолозите го наричат „чувство за дом”. Но що за компас направлява тези предани и героични скиталци? Засега отговор няма.

Колко може да тежи една котка? Обикновено не повече от 5 килограма. Но ето, че един котарак на име Тигър многократно превишава тази норма – той тежи цели 19,5 килограма. Размерите му също са впечатляващи – дължината му е 84 сантиметра, диаметъра на шията му е 31,7, а на талията – 83,3 сантиметра. Но това, разбира се, е рекорд, т.е. изключение. Като правило масата на най-леките породи котки не превишава 1,5 килограма, а най-едрите не тежат повече от 10 килограма.

Разнообразието на котките в повечето случаи е свързано със спецификата на местообитанието им. По пътя на селекцията (изкуствения подбор) и множество кръстоски са възникнали най-разнообразни породи от тези домашни любимци, които се подразделят на две основни групи – късокосмести и дългокосмести (или разговорно „ангорски”). Най-широко представени от съвременните породи са сиамската, абисинската, бирманската, синята руска, персийската дългокосместа, турската и др. В световен мащаб са регистрирани повече от 57 породи домашни котки, но реално те надхвърлят 100.

 

За една от най-устойчивите породи се смята сиамската котка, която се е появила преди повече от 600 години в Сиам (съвременен Тайланд).

Сиамските котки са били винаги много високо ценени и само най-богатите слоеве от висшето общество са могли да ги притежават. Преди повече от 100 години сиамският крал изпратил в Европа няколко десетки чистокръвни сиамски котки в качеството на дар за определени високопоставени особи. А сега в родината на сиамската котка са много обезпокоени за съдбата й. Популацията на тази котка, заедно с всичките й разновидности, рязко е намаляла. Тайландците сега закупват от Европа и Америка потомците на онези същите котки, които някога били внесени там от Сиам. Тях ги ползват за възстановяване на силно съкратените разновидности на сиамските котки. Тайландските учени се надяват, че ще успеят да възстановят тази застрашена от изчезване порода.

В Канада се развъжда най-голямата група от голи котки с название „сфинксове”. Тази порода е създадена специално заради хора страдащи от алергия към котешката козина. Но, за съжаление, станало ясно, че алергичната реакция се предизвиква не от козината, а от пърхота им, който се образува и по кожата на „сфинксовете”.

Известна е една интересна китайска порода котки с полу-клепнали уши. За тях се срещат сведения още в хроники от 6 век, а произхода им тъне в мрака на вековете. Тези котки са по-едри от обикновените. Те се развъждат не за красота и не за лов на мишки, а заради месото им, от което в Китай приготвят вкусни лакомства. (Между другото тук трябва да се спомене, че някога и жителите на горна Швейцария се славели с приготвянето на печено от дива котка). В наши дни хората развъждат котешки породи главно заради стойността им на декоративни домашни животни. С тази цел американски учени от Далас специално са създали нова порода. То е много малко животно с петниста козина, точно като на леопард, и със сиви очи. Тази нова порода е получена в резултат на кръстосването между осем други породи, живеещи на четири различни континента. И цената й е немалка – струва хиляда и четиристотин долара. Над получаването на тази порода създателят й Пол Кеси работил петнадесет години.

Котките растат бързо. Полова зрелост при тях настъпва на възраст 7-8 месеца, а физическото развитие приключва на година и половина. Обикновено раждат два пъти годишно. Оплождането става през февруари или началото на март, а после повторно през юли-август, с малки отклонения в едната или в другата посока.

Разгонването на женската и половата възбуда при самеца протичат бурно. Именно в този период произтичат добре известните „котешки концерти”. Котараци с всевъзможни окраски се струпват в задния двор, в който обитава съблазнителната котарана и дълго „дискутират” по между си с помощта на изразителни гласови напеви на кого от тях тя ще пристане. Концертите се случват предимно нощем, за да не им пречи никой. Понякога котаците се връщат от „рицарските турнири” с разпрано ухо или дори без око.

В зависимост от породата, бременността при котките трае между 55 и 63 дена. Трябва навреме преди раждането да й се приготви кутийка-гнездо, в която да се постеле парче от мек плат. Обикновено раждат 3-5, по-рядко 1-10 котета. Новородените котета са слепички и проглеждат на десетия ден от раждането си.

Мама-котана е много грижовна: напуска гнездото само за да си набави храна; но и извън гнездото е постоянно нащрек и за най-малката опасност и е готова във всеки един момент да се хвърли в защита на рожбите си. Инстинктите й я заставят да поддържа максимална чистота в бебешкото леговище, дори и когато котетата започнат да се напишкват. Без помен от погнуса, тя щателно отстранява следите от техните поразии с помощта на езика си, като поддържа санитарно-хигиенното състояние на гнездото на безупречно ниво. Внимателната майка се грижи не само за прехраната, но и за възпитанието на малките си. Ако не й хареса поведението на някой от питомците й, тя първо му прави „устно предупреждение” с помощта на гласа си, и ако не подейства, влиза в действие и лапата.

След четири седмици майката започва да извежда малките от убежището им. Малчуганите се запознават с обкръжаващия ги свят, впускат се в игри – първо неловко и тромаво, но постепенно, с всеки ден все по-уверено, усъвършенствайки движенията си. В този период те се запознават с храната на възрастните. Отбиването от майката може да стане на възраст 5-8 седмици.

Ако човек си постави за цел обучението на малките котета, той трябва да им задава първоначално по-лесно изпълними задачи, след което постепенно да повдига нивото на сложност. Естествено, нито една котка няма да се впусне с такова усърдие да се упражнява в изпълнението на команди, както например би постъпило кучето. Но почти всяка котка може също да научи това-онова.

За котето са нужни игри и играчки. За подрастващия палавник те са едновременно удоволствие, обучение и двигателна терапия. Това е преди всичко необходимо на самотните животни, защото скуката от безделието оказва неблагоприятно въздействие върху тяхното развитие. Трябва да се играе по няколко пъти на ден, и дори и с възрастните животни поне веднъж дневно.

Котките са податливи на различни видове настроения, които се определят от биоритъма на техните жизнени процеси. Недопустимо е да се занимаваме с тях в неподходящо време – рано сутрин, в периода на следобедната дрямка или късно вечер. Младите животни са особено неуравновесени: всичко, което се движи и издава шум, възбужда любопитството им.

Още от най-ранна възраст котките безпогрешно различават всички нюанси и особености в поведението на човека: затова именно от стопанина зависи формирането на характера им и маниера на поведението им. Лошото, недоброжелателно отношение към котките води до развитие на симптоми на невроза, страх или агресия. Спокойния и приветлив характер на стопанина се предава и на животното. В една стара немска енциклопедия съветват, че котката трябва да се гали и ласкае най-малко 20 минути на ден, в противен случай жизненият й тонус се понижава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Blog Stats

  • 28,453 hits
%d bloggers like this: