Сибирско хъски – стандарт на АКС

Сибирското хъски е работно куче, средно на ръст, бързо и леко, със свободни и изящни движения. Неговото умерено сбито тяло, добре покрито с козина и изправените уши и опашка говорят за северния му произход. Мъжките имат мъжествен, но не груб вид, женските са женствени, но не и със слабо телосложение. Когато са в добра форма и с развита и здрава мускулатура, нямат излишно тегло. Превозват леки товари с умерена скорост и на големи разстояния.

Глава на сибирското хъски. Черепната част е със средни размери, пропорционална е на тялото, леко заоблена отгоре и постепенно стесняваща се от най-широката част към очите. Недостатъци са грубата и тежка глава или глава с прекалено изтънчени линии. Муцуната е със средна дължина – разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието стопа до тилната издатина. Стопът е добре изразен, гърбът на носа е прав. Муцуната е средно широка, равномерно стесняваща се към носа, не е заострена и не е квадратна. Устните са добре пигментирани и плътно прилягащи. Захапката е ножицевидна. Недостатъци са прекалено тясно или груба муцуна, прекалено къса или дълга муцуна, недостатъчно изразен стоп, захапка, различна от ножицевидната. Очите са с бадемовидна форма, умерено широко поставени, разположени са леко косо. Изражението е внимателно, но дружелюбно, заинтересовано и даже хитровато. Очите могат да са кафяви или сини, допустими са различни очи – едно кафяво и едно синьо, или пъстри – съчетание на кафявото и синьото. Недостатък е прекалено косо поставените или прекалено близко разположените очи. Носът е черен при сивите, петнистите и черните кучета; с цвят на черен дроб при кучетата с медно червената окраска или с цвят на месо при белите кучета. При тази окраска е допустим розово-ивичест, т. нар. „снежен нос”. Движенията на сибирското хъски са характерният алюр, равен и не изикващ усилия. Кучето е бързо и леко, в ринга трябва да го водите на свободен и отпуснат повод в умерено бърз тръс. Предните и задни крака се изнасят право напред, при което лактите и коленете не се извиват навътре или навън. Всеки заден крак стъпва в следата на едноименнтия преден. Недостатъци са скъсената крачка, движение на подскоци, клатеща походка, загребване с предните крака, неравен или вдървен ход. Козината на сибирското хъски и „двойна”, със средна дължина, прави впечатление добрата окосменост, но не е толкова дълга, че да скрива чистите линии на кучето. Подкосмието е мико, гъсто и достатъчно дълго, за да поддържа връхната козина. Последната е гладка, не е груба и не стърчи. Отсъствието на подкосмие по време на линеенето е нормално. Недостатъци са дългата, грубата, прекалено твърдата или прекалено меката козина.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Blog Stats

  • 28,453 hits
%d bloggers like this: