Бозайници

Обща характеристика

Бозайниците (Mammalia) са най-висшият клас гръбначни животни. Името идва от начина им на хранене на малките, бозаене — новородените индивиди получават от родителите си течност (мляко) с лесноусвоими хранителни и защитни съставки.

Притежават козина, топлокръвни са, дишат с бял дроб, централната им нервна система е с най-висока степен на развитие. Върху повърхността на предния мозък се формира сивамозъчна кора. Чрез космената си покривка и добре развитите потни жлези, те притежават по-големи възможности за терморегулация. Всичко това улеснява приспособителните реакции и дава възможност на бозайниците да населяват най-различни биотопи — на земната повърхност (лъв, заек), в земята (къртици), във водата (делфини, китове) и въввъздуха (прилепи).

Разпространение

Бозайниците са лесно приспособими животни. Това им качество е позволило да населят всички кътчета на земното кълбо. Изключение от това прави само вътрешността на Антарктида. Дори и в крайния арктически север живеят бели мечки, перконоги икитоподобни. Прилепи обитават дълбоки пещери и далечни острови, където сухоземните бозайници не са достигнали. Водните бозайници се срещат във всички части на водоемите, а пустините се обитават от видове приспособени за живот с минимална загуба на вода. Така бозайниците са се превърнали в господстваща група животни на Земята.

Характеристики

Повечето видове бозайници са живородни, но има и няколко, които снасят яйца (птицечовка и ехидна). Кожата на всички представители от класа е съставена от три пласта — епидермис, дерма и хиподермис. Почти всички видове притежават космена покривка на тялото. Сърцето им е четириделно. Заедно с птиците те са единствените топлокръвни животни. Най-характерното при бозайниците е засилването на паметта, създаването на привичката и (според някои учени) поява на елементи на разсъждения. Все пак висшата нервна дейност не е развита еднакво.

Почти всички бозайници са ендотермични, като повечето имат и козина, която им помага да задържат топлината. Както и птиците, бозайниците могат да търсят храна при хладно време и в студени климатични области, където влечугите и едрите насекоми нямат тази възможност. Ендотермията изисква значително количество енергия, така че бозайниците изяждат повече храна за единица собствено тегло, отколкото влечугите.

Размерите на бозайниците варират значително, като най-дребният вид е етруската белозъбка (Suncus etruscus) с дължина до 48 mm и маса до 2,34 g, а най-едрият – синият кит (Balaenoptera musculus) достигащ 33 m дължина и 150 t маса.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Blog Stats

  • 28,453 hits
%d bloggers like this: